Софийската градска прокуратура не е искала използване на специални разузнавателни средства (СРС) срещу шефа на Агенция „Митници“ Ваньо Танов. Срещу него не е водено и досъдебно производство в СГП.

Това стана ясно от думите на градския прокурор на София Николай Кокинов.

Това означава, че срещу Танов са използвани или СРС-та, искани от друга прокуратура в страната, или че той е бил обект на оперативна разработка на службите. В третия случай митническият шеф е бил незаконно подслушван от частно лице.

Това обаче все още са само хипотези.

Седмица след като гръмна скандалът със телефонните разговори между Танов, финансовия министър Симеон Дянков и заместника му Владислав Горанов, все още няма яснота дали записите са законно изготвено СРС, или са обект на частно подслушване.

На този въпрос трябва да отговори техническа експертиза, която ще бъде изготвена до края на следващата седмица.

Градският прокурор каза, че ще бъдат проверени всички служби, които биха могли да поръчат подслушването, както и кой съд го е разрешил. Това ще стане, при положение че експертизата установи, че се касае за СРС.

Ако обаче става дума за частно подслушване, тогава може да се говори за нарушаване на конституционните права на Танов или за клевета.

Николай Кокинов не изключи и възможността съдържанието на самите разговори да бъде разследвано, ако се установят някакви престъпления.

Два пъти повече искания за СРС-та през 2010 г.

Усещането в обществото, че в държавата все повече „се слуша“, днес бе потвърдено от цифри.

Близо два пъти се е увеличил броят на исканията за използване на СРС-та от страна на градската прокуратура през миналата година в сравнение с 2009-а.

2214 пъти СГП е поискала от съда прилагане на специални разузнавателни средства. Само 507 от тях обаче са се превърнали във веществени доказателства.

Тоест около 22% от СРС-тата са били полезни за обвинителите и са приложени като доказателства в съда.

Николай Кокинов уточни, че исканията за използване на СРС включват различни способи, но призна, че телефонните подслушвания са преобладаващи.

„От една страна, е притеснително, че се разчита основно на този тип доказателства, тъй като има видим ръст. От друга страна, нормално е, когато се увеличи общата бройка на разследваните случаи, да има подобен ръст“, коментира градският прокурор.

Същевременно остава незначителен броят на случаите, в които съдът не е разрешил да се прилагат СРС-та. Според Кокинов става дума за 1-2% откази.

Попитан означава ли това, че съдебният контрол е занижен, той заяви, че „може би ние сме много прецизни в мотивировката си“.

По думите му завишеното използване на СРС-та се дължи на активността на МВР през 2010 г.

Друга причина, която Кокинов изтъкна, е, че над половината от делата, по които работят градските обвинители, са свързани с организирани престъпни групи, където е нормално да се използват СРС-та – например за установяване на връзките между членовете им.

Ниския процент на превърналите се в доказателства СРС-та той обясни с това, че престъпността е много гъвкава и динамична и престъпниците вече знаят как да се пазят. 
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор:

• Николай Кокинов
• Ваньо Танов
• СРС